Успели възпитаници на Първа гимназия

05 Октомври2021

Нели Болярова: В учителската професия, любовта е на първо място

Нели Болярова е един от отличниците на Първа гимназия. Тя е сред онези упорити и любознателни хора, които завършват училище със златен медал. Това се случва през 1983 г., а след гимназията записва история в Софийския университет. Когато се дипломира, пъзелът на живота се подрежда в пътека към родното Търговище. Вече семейна, тя се завръща в града и, дори за нейна изненада, става учител. И в тази професия открива призванието си. Преподава в няколко училища, включително и в Първо СУ. Сега е ръководител на една от големите образователни школи в Търговище. В навечерието на Деня на учителя, Нели Болярова даде кратко интервю, в което сподели приятни спомени от ученическите си години и вижданията си за съвременния учител.

Госпожо Болярова, как избрахте учителската професия?

 Бих искала първо да честитя празника на всички колеги и да им пожелая много творческо вдъхновение, ентусиазъм и търпение, за да продължат да изпълняват тази сложна, отговорна и, понякога, доста тежка професия. Според мен да си учител е призвание и то само те открива. Донякъде така стана и с мен. В ученическите си години не съм мечтала да работя това „когато порасна”. Майка ми, Христина Христова беше уважаван начален учител в Първа гимназия и виждах колко много време и енергия й отнема тази професия. Често не й оставаше достатъчно време за мен и сестра ми, въпреки огромното й желание. Вероятно поради тази причина бях решила, че няма да поема по този път. Съдбата обаче имаше други планове за мен.

Как стана това?

В ученическите си години имах доста преориентации. В девети клас мислех, че ще следвам медицина. Това продължи до момента, в който една съученичка си нарани крака, потече й кръв и на мен ми стана лошо. Тогава разбрах, че не ставам за лекар. След това знаех, че ще кандидатствам с история, но все още не бях решила  какво точно. В десети клас се колебаех между право и международни отношения. В единадесети клас обаче реших да кандидатствам история, защото бях решила, че ще стана археолог.

А защо точно история?

Вътрешно усещане, което съм имала през ученическите години, но е било някак неосъзнато. Всичко започна след една  археологическа бригада, в края на осми клас. Тогава за пръв път усетих трепета на откривателството, невероятното чувство да се докосваш до предмети, които с векове са надживели своите притежатели. Вероятно в този момент в мен се е запалило пламъчето, но то е било съвсем мъничко и не съм го виждала до онзи момент в края на гимназиалните години. Тогава нямаше толкова различни специалности както сега.  В специалност „История“ след трети курс ни профилираха. Аз обаче не успях да се преборя за място сред археолозите и завърших „Нова и най-нова история” с допълнителна квалификация за учител. Явно животът е имал други планове за мен и в един момент се озовах в училище. Още на втората година разбрах, че страшно много ми харесва да бъда учител, защото чувството да разпалваш желание в децата да учат и да  откриват нови неща е невероятно.

Учителят вдъхновител ли е?

 Разбира се, преди всичко учителят трябва да бъде вдъхновител. Спомням си моите учителки по литература в Първа гимназия Драганчева и Даскалова. Те успяваха да установят един невероятен контакт с нас. От една страна запазваха дистанцията учител-ученик, но от друга ние ги усещахме като близки и можехме свободно да дискутираме и да споделяме с тях. Те преподаваха с любов! Според мен всичко идва от любовта. Освен, че учителят-вдъхновител обича професията си, той обича и децата. Много личи, когато не обичаш децата и те го усещат. Много личи и когато не обичаш професията си. Никой не може да накара когото и да било да го обича и уважава. Любовта и уважението се печелят. Въобще в учителската професия, любовта е на първо място.

Какви са спомените Ви от ученическите години?

 Имам прекрасни спомени от тези години. Сега малко ми е тъжно, защото виждам как учениците свързват училището предимно с учебната дейност. Ние имахме много  интересен и активен живот в извънкласните занимания. Аз лично бях в отбора по лека атлетика на Първа гимназия, а в десети и единадесети клас и в женския отбор по футбол. Наред със спорта участвахме  и в много културни изяви. Имахме група с трима китаристи,а аз и една съученичка пеехме и участвахме във фестивали. В ученическия съвет отговарях за културната дейност. Ние, учениците, сами планирахме и провеждахме различни инициативи. Имахме свободата и възможността да си организираме фестивали. С много вълнение всички класове се подготвяха за Деня на таланта и цялата организация минаваше през нас. Правихме много хубави пролетни и новогодишни балове във физкултурния салон. Сами си го украсявахме, подбирахме участниците, писахме сценарии, покани и т.н. Сега си давам сметка, че тези неща са ми помогнали да развия и някакви организаторски умения.

А от позицията на учител как видяхте Първа гимназия докато бяхте там?

Трудно ми е да направя сравнение между ученическите и учителските години, защото двете роли са различни. Мога да кажа, че както навремето имаше невероятно ерудирани учители, с голям авторитет, така и сега ги има. Естествено времената са различни и в настоящето изискванията към педагогическите специалисти и ръководството е различно. Първа гимназия има начело един невероятен мениджър в лицето на Севдалина Зафирова. Тя е и много добър стратег. Може би това е най-иновативното и бързоразвиващо се училище в града.  

Какво казвате на учениците?

Убедена съм, че една от основните роли на учителя е да бъде не просто преподавател, а вдъхновител и ментор. В работата си с учениците залагам първо на мотивацията- да провокирам желанието им бъдат успешни. Често коментирам с тях, че „когато човек прави нещо, трябва да го прави като най-добрите. Няма полза да е в златната среда“. Бизнес анализатори и мотивационни лектори твърдят, че само 2-3 % от хората са успешни. Останалите се движат с общата маса и следват потока. Реално успяват хората, които излизат извън рамката и правят нещата по различен начин. Всеки сам решава дали иска и дали ще бъде успешен. Това не са мои думи, но е мое убеждение. Ето защо смятам, че мотивацията на учениците трябва да заема приоритетно място в работата на един учител. Да разпалиш в ученика стремежа към знание е първата и най-важна задача в професията- учител.

Какво за Вас остава Първа гимназия?

За мен Първа гимназия е много специално училище. Майка ми беше учител там, а аз ученик и след това учител. Там получих знания, много възможности за изява и развитие. Първа гимназия беше и мисля, че продължава да бъде училище, в което  получаваш  не само  теоретични знания, а и умения за живота. Това училище дава успешен старт в живота!

Back to Top