Високо отличие в литературен конкурс, посветен на Мими Праматарова, бе присъдено на Ина Стоева от 7.в клас, Първо СУ „Св. Седмочисленици“. Темата на конкурса - „Климатът – „Невъзможните срещи“ – “Какво сподели снежният човек на един щъркел” вдъхнови Ина за създаване на стихотворението „Щъркелът и Снежко“. Чрез разговор между лирическите герои, девойката отразява промяната на сезоните и необичайната липса на пролет и есен.

Ето го и стихотворението:

Щъркелът и Снежко

Долетя щъркелът от юг,

но не видя никой друг.

Завари сняг и лед

и нямаше никой навред.

Щъркелът се поогледа

на снега не можа да се нагледа.

Учуден той остана,

но скоро зърна една врана.

Враната Снежко му показа

и му каза:

- Снежко питай ти,

той всичко ще ти обясни!

Щъркелът към Снежко се приближи

и го огледа с очи.

Щъркелът му рече:

- Няма време вече!

А Снежко му каза:

- Ела и чуй какво ще ти разкажа!

Щъркелът до Снежко седна

и към него погледна.

- Времето лети

и много се промени.

Изчезна пролетта,

заедно с есента.

Уж пролет иде,

а снежна буря се вие.

Днес зима и лед,

утре лято и пек.

Утре топлото идва

и студът си отива.

А щом настъпи този час

си отивам и аз.

Щъркелът се натъжи,

но Снежко не можеше да задържи.

На следващия ден

от снега нямаше и помен.

Снежко със студа

замина си до сутринта.