Антоанета Костадинова е позната на мнозина. Тя заема място сред световния елит в спортната стрелба и е почетен гражданин на Търговище. Само преди дни отново ни зарадва с поредното отличие, като стана носител на Световната купа в Осиек (Хърватска). На огневия рубеж Антоанета доказа високата си класа и постигна най-добър резултат в дисциплината 60 изстрела с пневматичен пистолет. Следващото предизвикателство пред нея са Олимпийските игри в Токио.

Антоанета Костадинова е безспорен шампион, прославил името на България по целия свят. Тя гради успеха си през годините с много труд, усилия и талант. И един ден се изкачва до върховете, където се рее, яхнала славата и сбъднала мечтите си.

Откъде започва всичко? Баналното и вярното твърдение е, че стартът е в училището. Антоанета е съгласна с това и споделя, че тринайсетте години в Първо СУ „Свети Седмочисленици” (от предучилищна до дванадесети клас) са сред най-важните, помогнали й да се изгради като личност и спортист.

„За мен училището не е сградата или мястото. Това са учителите и аз имах щастие да попадна при най-добрите” – казва Антоанета и, с голяма доза категоричност, допълва: „В Първа гимназия се изградих като личност и донякъде като състезател”. След това си спомня за часовете, в които влизала с удоволствие. „Изключително приятни ми бяха заниманията по литература с Керанка Петкова и класната ми в първите години на гимназията - Пенка Кънчева. Голямо удоволствие беше и при Румяна Радославова. Тя беше личност-вселена и истински ме заболя, когато разбрах, че е починала”.

В последните години на гимназията Антоанета вече се е изградила като състезател и започват да се нижат успехите й по международните рубежи. Но все още е ученичка и трябва да съчетава спорта за високи постижения с уроците. „Мисля, че бях в единадесети клас, когато ми предстоеше Европейска купа в Германия. Обаче имах да наваксвам с историята. Тогава класна ми беше Нели Болярова и ме изпрати за състезанието с поръчение, че като се върна ще ме изпита. Хванах си учебника и до Германия и обратно четох история” – разказва Антоанета. От състезанието се прибира с медал и предстои изпитването по история. За него разказва учитлят й:

„Още като влезе в стаята, Антоанета ми каза: „Госпожо, готова съм да ме изпитате“. Останах малко изненадана. Знаех, че се е подготвила, но някак не очаквах сама да изрази желание” – спомня си Нели Болярова.  „Беше се подготвила чудесно, въпреки цялото напрежение около това състезание”. Учителката описва Антоанета като борбена и скромна. „Не беше от онези ученици, които търсят внимание и гледат да се набиват на очи. Много последователна, упорита и без да говори много, успява да си постигне целите” – допълва Болярова.

Подобни са думите и на директора на училището - Севдалина Зафирова, която е и учител по физика. „Беше много целенасочена и оставяше впечатление, че с лекота постига целите си. Не избягваше от задълженията си в училище и не се опитваше да се оправдава, че се занимава със спорт” – спомня си Севдалина Зафирова и допълва, че Антоанета Костадинова винаги е демонстрирала уважението си към учителите. „Дори и след като завърши тя се връща в училището, намира и повод да изрази благодарността си към колегите. Записа и дъщеря си. Ренета в първи клас при нас” – разказва още Зафирова.

Изборът на училище за малката Рени е още един аргумент, с който Антоанета подсказва, че според нея Първо СУ е най-добрият образователен избор. „За мен изобщо не е имало съмнение къде да запиша дъщеря си. Уверена съм, че няма друго училище в града, което може да даде повече на детето ми като образование, среда и т.н.” – казва Антоанета.

За нея Първа гимназия си остава мястото, където получава шампионския си фундамент. В Първо СУ тя започва да чертае пътя си на олимпиец с подкрепата на учителите и приятелите си. И, както смята тя, човек не може да успее сам, трябва да има подкрепа, която да идва от правилното място.