Добри практики

11 Юни2021

Ето кой сътвори аномалия в лоното на съвременния морал

Впримчени в ежедневието и концентрирани в парадоксите на битието, често обвързваме думата “ученик” с „нехранимайко”, „шайка” или „готованко”. Стана така, че душевната красота потъна в скръбта по несбъдналия се еталон, изграден в представите ни. Живеем с веруюто, че алтуризмът изгоря и от него остана пушек с аромат на ягоди, който, понякога, достига до обонянието и напомня, че все пак някой някъде върши нещо. Но то е толкова незначително, че привлича вниманието до едното „Ах, колко хубаво”, или „Браво на децата”. Най-много някой да плесне с ръце и да си каже: „Е, все пак, не всичко е загубено”.

Всъщност никога не е било загубено. Доброто винаги е било там, зад гърба ни. Надничало е през рамото като любопитен малчуган и се е чудило какво толкова пък интересно става пред нас. Когато разбира, че няма кой знае какво, пак се снишава в сянката на гърба и чака да го озарим с лицето си.

И ето ги. Онези невероятни млади хора от дванадесети А на Първо СУ „Свети Седмочисленици” в Търговище. Те направиха нещо голямо, което прагматизмът ще окачестви като нещо незначително. Не направиха и кой знае какви усилия (пак от гледна точка на прагматизма). Не вложиха и кой знае колко, от гледна точка на меркантилизма.

Вчера, когато получиха дипломите си за средно образование, абитуриентите дариха сума пари на Юлия Иванова. Момичето е на тяхната възраст и е със синдром на Даун. Посещава Центъра за специална образователна подкрепа в Търговище. Нищо кой знае какво?!

На фона на цялата простодушна екстравертност е нещо значимо. Тези млади хора отделиха частица от себе си, мисъл и емоция и сътвориха нещо красиво. Показаха разбиране към различните сред нас. В благодарствения си адрес от Центъра им казват, че са благодарни, защото даряват надеждата, че децата и хората с увреждания ще намират приятели, загрижени, любящи, съдействащи.

Имаме пример как едни хора разбиват теорията, че съвременната младеж преживява своя нарцистичен упадък. Имаме и пример за отклонение от генералната потребителска линия, която финализира в селфита, молове и нощни извращения със салфетки. Най-важното, е че имаме пример на млади хора, които правят успешен опит да съществуват не изцяло според принципа на удоволствието, а според принципа на реалността. Имаме помощ не толкова към нуждаещ се финансово, а морално, цивилизационно.

И всичко окончава в доброто. Младите сътвориха аномалия в лоното на съвременния морал. Демонстрираха, че когато отклониш поглед от злободневието, можеш да запалиш искрица, разгаряща плам в нечия душа. А това никак не е малко. Или обикновено.

Back to Top