Успели възпитаници на Първа гимназия

02 Май2021

Светлина Станчева: Кое е това момиче?

Светлина Станчева е не просто момиче, а доказан талант. Тя печели престижни театрални награди, създава авторска музика и експериментира в областта на сценичните изкуства. Тя е млада, вдъхновяваща и неподражаема. Тя е момичето, което все по-често виждаме да се усмихва от сцената или от екрана. Тя успява да сбъдне мечтата си от ученическата скамейка в Първо СУ “Свети Седмочисленици” да стане актриса.  

Светлина е от онзи малък процент симпатични хора, които винаги са добри в това, което правят. Вероятно защото го правят от сърце. Освен това е пълна с интересни случки, които разказва толкова непринудено, все едно са най-обичайното нещо на света. И някъде в разговора, между другото, вмъква за спечеления „ИКАР 2020”. Била част от трупата, която взела най-високото театрално отличие още с първия си спектакъл на професионална сцена.   

В същата тази година, заедно със същите тези колеги, Светлина печели и куклената награда за млад актьор - "Сивина".

Тя е онази готина, тъмнокоса, малка жена, която отгоре на всичко обича да чете, да пише, да сътворява ръчни изделия, да спортува, да пътува, да работи и да изглежда добре . Само на 23 успя да постигне мечтата си, което ни кара да мислим, че голямата слава в попрището тепърва й предстои. И да чакаме.

 

Коя е Светлина? Попитахме я, за да си каже сама.

За хората, които не те познават: коя е Светлина Станчева?

Едно свенливо, любопитно, емоционално, понякога отнесено в облаците, фантазиращо момиче, което вярва в доброто и се старае да го култивира в себе си. 


Кое те оформи като човек на изкуството?

Вероятно изявите на сцена от малка - пеене, танци, театрални постановки, конкурси, фестивали - са в основата на това да се сформирам като човек на изкуството. Също така срещите с много хора от тези среди, които са ми помогнали да открия качества, присъщи на такъв човек, в мен, както и това да ги развивам.

Със сигурност семейството ми също е част от това дело. Напоследък научавам, че немалко роднини и прароднини са пеели и свирели на музикални инструменти, макар и любителски. В младостта си баба ми, на която съм кръстена, е пеела в хор. Мама свири на тамбура, шие, майстори си ръчно изработени неща. Татко, от друга страна, е и мебелист, което си е абсолютно изкуство. Сестра ми дълги години беше латино танцьорка. Не на последно място, баба ми по бащина линия - Яна Ленкова беше журналист и писател. Остави ми скъпо наследство от поезия и пиеси, които надявам се един ден да видят своята сценична изява. Та, около мен винаги е имало творческа атмосфера, която няма как да не е дала своето отражение.

Кое е по-важно за един артист: талантът или образованието?

Определено и двете са еднакво важни, като аз бих добавила и труда. Образованието възпитава в теб ценности и отговорност, които са нужни, за да бъдеш устойчив и последователен в тази професия. Талантът е необходим, за да се открояваш, въздействаш и вдъхновяваш. Но без труда, който обединява постоянното преоткриване и на двете, трудно би разгърнал потенциала си максимално.


Като стана дума за образование, как се стига до НАТФИЗ? Откъде тръгва пътят до там?

С влака и после с метрото, хаха (шегувам се, разбира се).  Мога да отговоря на база моя опит, защото пътят за всеки е различен. При всички случаи  обаче, общото нещо, отвеждащо хората дотам, е силната вяра и желание. Признавам си, че аз имах моменти на колебание, но когато за първи път минах покрай Академията и влязох в нея, усетих със сърцето си, че това е моето място и от тогава станах непоклатима в желанието си. Освен това имах щастието да попадна в подходяща среда в гимназиалните си години, която да ми даде достатъчно мотивация и любов, за да тръгна по този път.

Някой учител, може би?

По едно време исках да се преместя от гимназията в спортното училище и да се занимавам със спортна стрелба. Но ме разубедиха. Просто има моменти, когато някой трябва да подкрепи младия човек, докато планира бъдещето си. Този някой за мен беше класната ми г-жа Керанка Петкова. Тя вложи много усилия да остана в Първа гимназия и се радвам, че се вслушах в думите й. След това директорът, г-жа Севдалина Зафирова обяви, че организират актьорски клуб към училището и се записах. Това са хората, които ме подкрепиха най-много в училище.

А извън Първа гимназия?

Благодарение на това, че се записах в клуба срещнах най-големия си учител и ментор – Ивайло Марков, който до ден днешен ми е опора. Той ме откри, разпали огънчето в мен, даде ми тласък и вяра. Не всеки има този късмет. Осъзнавам това и съм благодарна. Нещото, което също смятам, че ме отведе до Академията е това, че визуализирах мисълта да бъда приета там. Сложих си снимка на десктопа, на която пишеше: „Светлина Станчева - приета актьорско майсторство в НАТФИЗ 2015“. И така всеки ден си напомнях, че ще ми се случи. Вероятно така го привлякох още по-силно към себе си. Друг е въпросът колко плаках, когато наистина се случи, защото разбрах, че няма да видя близките си в продължение на три месеца, хаха. Казарменото обучение започна почти със самото приемане.

Кой е най-яркият ти спомен от ученическите години?

За жалост на всички учители, гимназиалният ми клас беше много пакостлив. Може би и затова всички го помнят. Най-яркият ми спомен е как в междучасието, преди час по английски, се замеряхме с онези балони, пълни с брашно и се пръскахме с вода от шишета. Балоните се пукаха, вода и брашно имаше из цялата стая и когато госпожата дойде (г-жа Караиванова), беше много стъписана, но реши, че напук на всичко ще си преподаде урока. И така всички бяхме в брашно, включително и тя, но в час! Последствията после ги отнасяше класната ни ръководителка - Керанка Петкова, създавахме й доста ядове и грижи, но смея да твърдя, че успя да ни дисциплинира и да ни направи съвестни младежи. Не мога да не спомена и учителката си в начален етап и нейното търпение - г-жа Емилия Александрова, която до ден днешен помни какво шило съм била и колко съм се въртяла на чина като пумпал. Никакви средства срещу това да се спра не са помагали, освен да падна сама от чина. Падането и аз го помня.   

Какво те зарежда?

Да си намеря зарядното, хаха!
Времето, сезоните, дъждът, облаците, цветовете, плодовете, театърът, музиката, прегръдките. О, и кафето!

Какво те разсмива?

Добре подбраният буквализъм. Но генерално нямам рецепта, смея се, когато ми е наистина смешно, случва се често и трудно се овладява. Особено ако някой се спъне, падне, удари. Мисля, че в това отношение няма да изгубя детето в себе си.

Какво те натъжава?

Преходността на живота. Като един Скорпион често ме обитават такива мисли. И като един воден, силно емоционален знак, често потъвам в тъгата. Но се старая да се стремя към светлината и да излизам „урочно“ от тези състояния. Може би и името ми помага за това.

   
Как си почиваш?

Мисля, че все още не знам как истински да си почивам. Уча се в движение и това е най-голямата ми цел в момента. Опитвам се да се боря с лошите навици и да създавам полезни такива. Установявам, че си почивам, когато успея да се свържа с природата, да чуя птичките, вятъра и да изчистя главата си от всякакви мисли, което трудно се случва. И колкото и социален човек да съм, понякога отдръпването от хората също помага. Вслушването в собствените си нужди е може би най-добрата почивка, която можеш да си дадеш. Отне ми време да разбера, че това не е форма на егоизъм, а любов към теб самия. 

Личност, на която се възхищаваш?

Нямам конкретна личност, на която се възхищавам. Много личности ме мотивират, но може би хората, на които се възхищавам са тези, които системно подхранват духа си. Тези, които успяват да се издигат всеки ден над завистта, битовизма, тревогите, дребнавостта, интригите, обидите. Хората, които винаги намират сила да простят и да видят отсрещния човек. Които не живеят така, сякаш имат само себе си тук, на земята. Хората с чисти сърца и помисли. На тях се възхищавам.

Къде би искала да живееш?

Там, където се чувствам щастлива в настоящето и обнадеждена за бъдещето.
И където има сладолед и котки, хаха.

Най-интересното място, на което си била?

„Днес” е най- интересното място, на което присъствам.

Три места в интернет, които посещаваш най-често?

Pinterest, Instagram, High view art и Spotify

Казват, че творчеството е битка. Каква е твоята?

Моята битка е да остана вярна на ценностите си. Да не се променям, за да покривам някакви норми и така да изгубя същността си. Да бъда честен и достоен човек.

Кой е човекът до теб?

Човекът до мен е естествена и непринудена симбиоза между лично и професионално - актьорът Димитър Пишев. Благословия! Ако някой иска да се запознае с част от израза на нашето преплитане може да ни открие в социалните мрежи - Youtube, Facebook, Instagram, Spotify, като напише: Послепис/Poslepis.
 

Ако артистът е някой, който задава въпроси и кара хората да умуват върху тях, какви са въпросите, които задаваш чрез изкуството, което правиш? 

”Правилната врата”

Вие сте затворени в една стая и животът ви виси на косъм. От стаята могат да ви изведат две абсолютно еднакви на вид врати, разположени една до друга. Пред всяка има по един пазач. Единият от тях казва само истината, а другият говори само лъжи . Едната от двете врати ще ви отведе към свободата, а другата - към сигурна смърт. Не е задължително пазачът, който говори  истината да стои пред вратата към свободата. Имате право само на един въпрос. Имате право само на един единствен въпрос. Какъв ще бъде той?

 

Обедно меню

Back to Top