Успели възпитаници на Първа гимназия

07 Април2021

Д-р Димитър Тасков: В този живот има една истина

Д-р Димитър Георгиев Тасков е роден през 1960 г. в Търговище. Средното си образование завършва в емблематичната Първа гимназия в родния си град. Именно тогава избира своя професионален път на очен лекар. Специализира офталмология като клиничен ординатор в Медицинска академия – София. Завършва също Международната академия по информатизация - "Здравен мениджмънт" и "Педагогическа компетентност" в МУ Варна.

Дълги години д-р Тасков работи в сферата на вътреочната хирургия, като завеждащ Очно отделение в Търговище. Той е потомствен очен лекар. През 1996 г. създава Очен медицински център "Д-р Тасков", на името на своя баща. През 2008-ма година центърът прераства в специализирана очна болница, която и до момента е водещо лечебно заведение, обслужващо по над 10 000 пациенти годишно.

През 2004 г. основава очна болница "Луксор" в Пловдив.

През 2016 г. Община Търговище му присъжда званието „Почетен гражданин на Търговище“.

Д-р Тасков, каква асоциация правите, когато чуете „Първа гимназия“?

Това са изключително мили спомени. До седми клас учих в ОУ „Христо Ботев” и в осми се преместих в Първа гимназия, която тогава носеше името „Георги Димитров”. След приемни изпити влязох в първата сформирана математическа паралелка. Не съм сигурен, но вероятно ние бяхме и първите ученици, държали приемен изпит за Първа гимназия. Спомням си, че когато завършихме с отличие осми клас, позволиха на нашата паралелка да учи в т.нар. Димитровска стая.

Каква беше тази стая?

Беше на последния етаж, втората стая по коридора, застлана с килим, който имахме задължението всеки ден да почистваме с прахосмукачка. Не сме оставали целия клас, а определяхме по двама дежурни, които след занятията да почистят. Интересното беше, че ние не сменяхме кабинетите, а учителите идваха при нас. Ако не се лъжа, ходехме само до стаите по физика и химия, където се правеха опити. В общи линии това са и първите спомени, които изникват в паметта, ми когато си спомня за Първа гимназия.

В нашия клас, мога да кажа, че бяхме ученици с примерно поведение, с голям афинитет към много учебни дисциплини и средният ни успех беше над 5,60. Имахме изключителен респект към учителите. И досега, във всеки един момент, когато си спомня имената на нашите учители, мога да сваля шапка и да изкажа най-голямото си уважение към всеки един от тях.

Нарушавахте ли правилата понякога?

Разбира се, не сме били изцяло примерни, но забавленията ни бяха малко по-различни от сегашните. Спомням си, че веднъж бяхме наказани, защото играехме футбол в коридора с един тебешир. Или ходехме на езерото да караме лодки, в свободен час, и се прибирахме целите мокри, защото се пръскахме с греблата.

Сега се сещам и за още нещо. В четвъртък имахме шест часа математика, което беше доста тежко за понасяне. До третия час някак изкарва човек, но после става леко досадно, колкото и да е интересна тази математика. Един ден, за оригиналност, решихме да пишем с подострени пачи пера и мастило. След третия час се разхвърчаха едни мастилници и цялата стая стана синя. Класната ни, Росица Сергеева изключително много се разочарова от нас и ни остави. Напусна и отиде в отдел „Просвета”. Ние останахме „безпризорни“. След това сменихме няколко класни ръководители, докато накрая завършихме с полк. Иванов, който преподаваше по военно обучение.

В гимназията ли решихте да следвате медицина?

По онова време нямаше много възможности и единствената елитна паралелка в града, според мен, беше математическата в Първа гимназия. Моята професионална ориентация е свързана с един избор, който имах. Да продължа професията на баща ми или да се отдам на вродената ми от най-ранни детски години любов към географията. Мисля, че бях в десети клас, когато осъзнах, че няма как да имам професионална реализация с географията и се насочих към медицината.

Имахте ли подкрепа от учителите си?

Подкрепата се изразяваше най-вече в това, че ни позволяваха да се подготвяме в дисциплините, с които ще кандидатстваме. Ние учехме до единадесети клас. И в последния клас на гимназията, учителите от другите дисциплини, които не ни бяха водещи за професията, малко ни поотпуснаха, за да можем да се подготвим за приемните изпити. Аз наблегнах на биология и химия. Обаче по физика не ни отпуснаха. Преподавател ни беше Мария Вълчева, която въобще не облекчи режима на преподаване и изисквания. Това обаче беше добре, защото в университета учехме физика и биофизика. Оказа се, че съм подготвен и по двете дисциплини, благодарение на това, което бях учил в Първа гимназия.

Според Вас какво трябва да научат днешните ученици в училище?

Има едно нещо, което много ме учудва. Сякаш младото поколение не е наясно със справедливостта. В този живот има една истина, която -  дали ни харесва, или не - съществува, и ние трябва да се стремим към нея. Например в моята професия истината е диагнозата, която поставям. Пациентът идва с някакви оплаквания и задачата на лекаря е да съпостави тези субективни оплаквания с обективните изменения, които открива в неговото тяло. И тогава стига до истината, която е диагнозата. Следва и втората истина - лечението. Имам усещането, че сегашните ученици са поставени в ситуация да изкривяват истината. Не са съвсем наясно кое е редно и кое - не. Сякаш им липсва критично мислене и смятам, че това е едно от нещата, което убягват на образованието. Мисля, че ще е добре и да научат, че Законът не е врата в полето, това е ред, който трябва да се спазва.  

Какво остава за Вас Първа гимназия?

Това е времето на моята младост. Изключително хубаво време. Сега не живея основно в Търговище и когато се прибера, винаги правя една разходка към Борово око и си спомням прекрасните младежки години. Наред с това е и голямата обич към моите съученици и уважението към учителите.

Обедно меню

Back to Top