Успели възпитаници на Първа гимназия

29 Март2021

Айсун Авджиев: В гимназията формирах ценностите си в живота

Айсун Авджиев е роден през 1974 г. в Търговище. Завършва Първо СУ „Свети Седмочисленици” и след това придобива бакалавърска степен по „Социална антропология и етнология“ от университета в Анкара. Отново там защитава и магистърска теза по „Международни отношения”. По-късно се завръща в България и става доктор по регионална и политическа география в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Професионалният му път минава през НПО сектора и европейските институции. В момента Айсун Авджиев е главен секретар на омбудсмана на Република България. Той се съгласи да даде кратко интервю, в което споделя какво е най-ценното, което е научил в Първо СУ „Свети Седмочисленици”.

Кой е най-яркият Ви спомен от гимназията, г-н Авджиев?

От предучилищна възраст до завършване на средното си образование съм учил само в едно училище – Първо СУ „Свети Седмочисленици“. Обучението и възпитанието, които получих през този период допринесоха в голяма степен за изграждането ми като силна и упорита личност, която настойчиво преследва целите си в живота. Мога да кажа, че учителите ми, освен прекрасни професионалисти, бяха и личности, които съумяха да ни предадат и много от жизнения си опит и душевност, за което съм им безкрайно благодарен. Оценявам техните усилия в трудния процес на обучение и възпитание на младото поколение, което е нелеката им професионална задача като педагози. За мен те са истинските настоящи будители.

Какво още Ви даде училището?

Учителите, както и прекрасните ми съученици бяха и основната причина да формират в мен и настоящите ценности за живота - трудолюбие, упоритост, жажда за знания, отстояване на гледната точка, предоставяне на помощ на нуждаещите се, чувство за справедливост, емпатия.

Тези ценности ли са в основата при избор на професия?

Те са мой постоянен спътник - от старта на професионалната ми кариера до сега. Първата ми работа беше като регионален координатор на Фондация „Партньори- България”, която чрез Американската агенция за международно развитие успя да реализира над 40 проекта в община Търговище, в областта на социалните дейности, образованието и малкия бизнес. Бяха подпомогнати множество семейства и институции в града.

Следващото ми професионално предизвикателство беше като координатор на информационните офиси на член на Европейския парламент, където организирахме множество обучения на младежи, земеделски производители и граждани по теми, свързани с усвояването на средствата по програми от ЕС, гражданско образование, ролята на Европа и Европейските институции за развитието на България.

Натрупал сте богат опит в НПО сектора и европейските институции. Какво беше следващото предизвикателство?

Настоящата ми работа - главен секретар на омбудсмана на Република България. Тук отново се чувствам удовлетворен, че успявам да се придържам към ценностите си, придобити в Първо СУ „Свети Седмочисленици“. Ежедневната ми работа се състои в управлението на институцията и оказване на помощ на нуждаещи се хора. Гордея се с това, че омбудсманът се ползва с най-голямото доверие от гражданите на страната, като институция, защитаваща правата им.

Ако днес имахте възможност да разговаряте с ученици от Първо СУ, какво бихте им казал?

Не беше твърде отдавна, когато посетих родното училище, защото имах покана от младшите посланици на Европейския парламент. Тогава разговарях с младите хора по теми, които касаят бъдещето им като европейски граждани, както и за работата на омбудсмана. Сега бих си позволил да им дам и някои съвети.

На първо място - да четат много! Защото така ще могат аргументирано да защитават позицията си.  Заедно с това да бъдат и добри хора. Защото преди всичко сме хора, а след това специалисти, експерти, лекари, строители, учители.

Много ми се иска да се научат да помагат на нуждаещите се и на по-слабите, защото нивото на толерантност и развитие на едно общество се определя от грижите към нуждаещите се. Нека да правят и това, което им е на сърце и да не забравят, че един перфектен строител е много по-ценен от един бездарен лекар.

И накрая бих им казал да вървят с бавни крачки, но уверено към осъществяването на целите си, защото животът е маратон, а не спринт.

В заключение ще допълня, че ще срещнат и не толкова добронамерени хора, но само с упоритост и последователност ще преодоляват поредното предизвикателство и ще успеят.

Обедно меню

Back to Top