Успели възпитаници на Първа гимназия

17 Март2021

Проф. Илиян Илиев: В Първа гимназия се научих, че мечтите се постигат

Проф. Илиян Илиев един от забележителните учени в света. Пътят му към изследователската вселена започва от Първо СУ “Свети Седмочисленици” в родното Търговище. След това завършва магистратура по микробиология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Професионалния си път започва през 2000 г. като научен изследовател в най-старата българска технологична компания за производство на кисело мляко - Ел Би Булгарикум, където работи върху млечнокиселите бактерии. Като млад и перспективен учен, Илиян е поканен на специализация в университета Тохоку в Япония, както и в най-голямата японска компания за кисело мляко Мейджи.

Младият учен продължава международния си път в науката с докторантура по молекулярна медицина от Европейското училище по молекулярна медицина към Миланския университет. През 2009 г. Илиян заминава за Щатите, където завършва поредната академична степен и работи в медицинския факултет на най-престижната болница в Лос Анжелис – Сидър Синай, известна още като „болницата на холивудските звезди“. През 2015 г. американската мечта отвежда Илиян в Ню Йорк. Вече професор по имунология, той създава собствена лаборатория към медицинския факултет на университета УейлКорнел, в която продължава научните си открития в областта на гастроентерологията, човешкия микробиом и болестта на Крон.

Проф. Илиев, спомняте ли си ученическите години в Първа гимназия? Какъв бяхте като ученик?

Като ученик бях по-скоро от момчетата бунтари – с китара, дълга коса и обеци на ушите за ужас на прекрасната ми майка Снежана Митева, която и до днес е един от най-признаваните и уважавани учители в начален курс. С две думи - пълна противоположност на това, което бихте си представили под титлата учен. Няма да забравя, когато покойният вече директор Карамфилов, ме извика на очна ставка с краткото, но желязно послание: „Брадата, косата или обецата, но не и трите наведнъж!“.

Бунтар, казвате. Как звучеше бунтарят на вашето време? Каква музика слушахте?

В късната есен на 1991 г. издадоха два албума, които бяха революционни в музиката на моята генерация и до голяма степен промениха пътя, по който поех след това. Бяха “Use your illusion” на “Guns’N Roses и “Never mind”на световно неизвестната (тогава) група с името Nirvana. Това беше и времето, когато постъпих в биологическата паралелка на Първа гимназия, с идеята да уча биология и да стана лекар. По това време свирех с приятели, с които, след година, формирахме групата “Passa”. Тогава слушах метъл, блус и черпех вдъхновение от музиката на 60-те, Jimmy Hendrix, The Doors, Rolling Stones и др. Но тази група, “Nirvana”, беше нещо нечувано. Толкова много енергия в няколко минималистични акорда, толкова много бунт в думите на един рус и брадясал младеж. Тези думи и енергия по някакъв начин предначертаха и пътя, който последвах. Реших, че всъщност не искам да следвам стандартния път и да ставам лекар, а искам да бъда изследовател и музикант.

Какво научихте в училище?

Такива бяха бурните времена на прехода, но аз съм благодарен, че в училище се научих на дисциплина и попаднах на преподаватели, които белязаха пътя ми в науката. До ден днешен съм признателен на учителите ми по биология Йорданка Петрова, Зоя Георгиева и Галя Коларова, които запалиха в мен любовта към микрокосмоса на човешкото тяло.

За четири години, в Първа гимназия, минаха многобройни часове по биология и химия, които обожавах. Намерих истински приятели. Преживях много незабравими и вдъхновяващи моменти.

И след училище поехте по пътя на изследовател....

Учителките ми по биология ме подготвиха за изпитите по биология, но ме предупредиха, че пътят на изследовател не е този, който хората обикновено поемат. Казаха, че най-успешните им ученици стават доктори, зъболекари, фармацевти и т.н. Изследователи нямаше. И наистина нямаше. Минаха почти 10 години за да намеря модел (“role model”), който да ме ръководи и от там нещата поеха своя курс.

Разкажете повече за този курс?

Беше много труден, но най-накрая стигнах до Америка (поех малко в обратната посока – през Япония), живях в града, където The Doors и Guns’N Roses са творили. Професионален музикант не станах, но имах късмета да свиря на Sunset Strip в Лос Анджелис. Ходих и на рожденния ден на Slash, пътувах много и видях много незабравими концерти. Ho колкото и невероятно да звучи станах изследовател. Работих в Япония, в Италия, в Лос Анджелис и сега имам собствена лаборатория в Kорнелския университет в Ню Йорк. Отворих нова насока на изследвания и научните ми открития са публикувани в списанията Science, Nature и Cell.  

Как се постигат толкова високи цели?

Пътят е наистина труден, няма да ви лъжа, но свободата да следваш мечтите си и да твориш е безценна награда. Дисциплината и постоянството продължават да бъдат мой пръв помощник в конкурентния свят на науката, но се радвам, че запазих и част от онзи младежки бунтарски дух, без който научните ми открития нямаше да бъдат същите.

Какво за вас е Първа гимназия?

Първа гимназия е мястото откъдето тръгнах, където се научих, че мечтите се постигат и че подкрепата от учителите, приятелите и семейството е неизменна част от този път. Никой не може да успее сам. 

Обедно меню

Back to Top