Добри практики

09 Февруари2021

Коронавирусът „влезе” в стихове на осмокласници от Първа гимназия

Творческа работилница организираха осмокласниците от Първо СУ „Свети Седмочисленици“ - Търговище. Въпреки необичайната среда, в която се провежда обучението им, те приемат предизвикателството и създават авторски текстове в акростих.

В уроците по литература младите хора се запознават с произведението „Азбучна молитва“ и получават задача да създадат свой азбучен или фразов акростих. Така, чрез свързване на първите букви от всеки стих на творбата си, учениците изпращат своето скрито послание към читателя.

Преподавателят не е поставя конкретна тема, а всеки ученик може да пише по въпрос, който го вълнува. В голяма част от стиховете учениците застъпват темата за COVID – 19 – променил живота им, споделят преживявания от „срещата” със заболяването.

 „Корона вирус – иди си!” е посланието на Димитър Димитров, Бурчин Мехмедалиева пък описва „Пътят към целта”, по който „трудности безброй ще срещна зная, ала накрая ще достигна това, за което мечтая…”  - убедено твърди авторът.

Осмокласниците са се справили със задачата, демонстрирайки много добра езикова култура и завидно чувство за хумор.

Ето и част от творбите им:

  Ковидно

Как

Откри

Равнодушно

Организма ми?

Нападна ме,

Атакува

Всичко в мен…

Избухна …

Разгроми…

Ужас….

Стрес…

,

Световен

Проблем ,

Раздяла,

Изнемога…

!

Искам

Да

Изчезне

 

Скоро

Извършителят К19

!

                     Димитър Димитров

 

   Пътят към целта

Мисля за професията зряла,

Експерт не съм аз зная, но мога да призная,

Че чертаейки своя път ще достигна и края.

Трудности безброй ще срещна зная,

Ала накрая ще достигна това, за което мечтая…

                                                Бурчин Мехмедалиева

 

За всяка болка лек

Добър и скъп човек

Радост мир и смях

А колко е лесно с тях

В живота се минава

Един роман от цветове.

                               Муса Пашов

 

Борбата с ковид бе коварна

Сякаш някой ме бе записал на курс в пожарна

Всеки ден и час се молех аз

короната от главата ми да падне завчас.

Нощем плувах в мои води

и се молех някой да ме спаси.

Вода от мен шуртеше,

а понякога сякаш някой ме душеше.

Ковид в дроба ми заседна

И нямах сили да се погледна.

Опитах да говоря,

но сякаш с Ковид започвах да споря.

Кашлицата ме мореше

и речта ми не вървеше.

Но разбрах, че ако имаш

обич семейство и приятели добри

в битката с ковид (колкото и дълга) победител си ти.

                                                   Димитър Димитров

Обедно меню

Back to Top